Преди години, когато бях малко дете и наблюдавах възрастните около мен си мислих, че човек като порасне се чувства по съвсем друг начин. Представях си го просто като да се чувстваш голям. Нали все като не сме дорасли да разбираме някои неща от живота, родителите ни са казвали: "Когато пораснеш, ще разбереш."
Е, да, но аз доста пораснах от тогава и продължавам да раста. И все се чувствам по същия начин - себе си. По същия начин както, когато си бях малко дете, с тази разлика, че вече имам опит с някои житейски неща.
И така, ... мисля си, мечтая си. Какво ли ще е след 10 години, ами след 20?
Сигурно пак така ще се чувствам - все същата.
Много ме усмихна поръчаната по-долу картичка. Тя е много специална, както всяка друга, която съм изработвала за конкретен повод и конкретни хора. Тези двамата, които са замесени тук и изобразени по начина, по който ги виждам аз нещата ... та те са заедно от 34 години!?
Хора, това е много време! Да, знам, моите родители също, но... само като го изрека и ... : )
Та през това време съм сигурна, че са имали и силни и слаби мигове, и щом все още са тъй сплотени и заЕдно... значи ще е така завинаги.
Силно се надявам, че съм ги усмихнала много широко!
За картичката съм използвала перлен картон, А4, сгънът на две. Декоративните елементи са ръчно изрязвани от разноцветни дизайнерски картони, паус и триизмерни стикери за залепването им.
Пликът тук е новият ми екперимент, намачкана и изгладена оризова хартия, която съм зашила в двата края, а преди това съм я надупчила с шевната машина в разнообразие от форми... Получи се доста ефектно! : )