Много е хубаво. Кое ли? :о) Ами, че се раждат деца.
Понякога си представям хората, които идват на този свят като цветове. Толкова сме много, толкова различни, цветни, носим своята индивидуалност, стоят характер, своите специфичности, харесвани и нехаресвани неща, собтвените си мисли и мнение, претенции, предпочитания. Много е хубаво!После си представям хиляди малки човечета, бебоци. Плачещи, смеещи се, търсещи, наблюдаващи, изследващи света около тях. После техните родители - щастливи, нахилени, изправени пред новото предизвикателство да гледат всеки ден в очите на един нов човешки живот, който има частица в себе си и от двамата радотели. Прекрасност! Сигурно няма по-хубаво усещане.
Много се увлякох... но ей тия неща ме вдъхновяват да творя. Това е картичка за един новороден бебчо и по-точно за неговите мама и татко. За онези двамата с хромозомите и магичта, която се е случила между тях. :о)
